Корабокрушение. Една спасителна лодка се добрала до брега. За нещастие, канибали пленили оцелелите. Подредили ги в центъра на селото и вождът започнал да нарежда на сина си:
– Този дебелия ще го готвим със зеле. Другия до него ще стане добър с картофи. Тези кльощавите за чорба, а онзи до тях за пържоли.
Стигат до една страхотна мацка:
– Сине, тази я води в моята шатра.
– Тате бе, ами мама?
– Майка ти с ориз!
🙂 🙂 🙂
Двама седят на стадиона и гледат финала на световното. Между тях свободно място.
Единият коментира:
– Кажи ми, кой купува билет за финала и не идва?
Вторият отговаря:
– Аз го купих за жена ми. Винаги гледаме заедно мачовете, но тя почина.
– Извинявай, не знаех… А защо не покани някой приятел или роднина да дойде?
– Всички са на погребението…
🙂 🙂 🙂
Ходи си един крокодил – изгубил се в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, ебало си е майката направо. Крокодила едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили… пясък навсякъде. Влиза му в гъза, в носа, евриуеър. И по едно време вижда на хоризонта черна точица. Вика си: “Бах, т’ва е нек’во разнообразие за тея два дена. Там има нещо” и му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа – Хипопотам. “Ааааааааа… щом има хипопотам, значи има и рек… ка наблизо”.
– Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе.
Хипопотама го поглежда и казва:
– Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае. Крокодила – в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака… отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама и води още един хипопотам с него. Хипопотама с който говорил преди това му казва:
– Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!
🙂 🙂 🙂
Срещат се двама познати и единият споделя:
– Тъщата я блъсна кола в София – едвам оцеля.
– И моята е блъсна кола във Виена – и на място.
– Еее, Виена си е Виена.
🙂 🙂 🙂
Сизиф бута камъка нагоре към върха, като стигне там камъка се търкаля по склона чак до долу, и после пак го бута нагоре……и това се повтаря нон стоп .Долу под върха стои Едип и го наблюдава. По едно време Едип не издържал и започнал да дава съвети:
-Абе,Сизифе, защо като дотътриш камъка до върха, не го подпреш отдолу с един по-малък камък, та да не пада обратно долу?
А Сизиф навъсено отговаря:
-Абе, Едипе, що не си е..ш майката?!?
🙂 🙂 🙂
Връчват медал на майка-героиня. Цветя, журналисти…
– Колко деца имате?
– Осем.
– На каква възраст.
– 13,12,11,10,9,8,7,6.
– Значи преди 6 години сре решили, че стига толкова?
– Ами не. Просто си купихме телевизор.
🙂 🙂 🙂
Звъни телефона. Директорът на цирка вдига.
– Извинете, аз съм, говореща крава, търся си работа…
Пак звъни телефона. Директорът пак вдига.
– Аз съм говореща крава и си…
Трети път звъни телефона. Трети път директорът вдига.
– Ей пед*рас, не ми затваряй! Знаеш ли колко трудно набирам номера с копитото…
🙂 🙂 🙂
– Кашляйте, – казва докторът на пациента.
Той кашля.
– Моля, още веднъж, – казва докторът, – по-силно.
Пациентът кашля с все сила.
– М-да, – казва докторът, – често ли имате такива пристъпи на кашлица?
Коментирай: