Граничар с куче обикаля по полосата през нощта. От едни храсти се чува някакъв шум. Граничарят се обръща към кучето и казва:
– Бягай да видиш, какво има в храстите!
Кучето го поглежда и отговаря:
– Бягай ти! Аз и оттук мога да си лая….
🙂 🙂 🙂
– Моят мъж си въобразява, че е кон – оплаква се възрастна жена на психиатър.
– Яде само овес и оня ден си подкова краката. Може ли да го излекувате?
– Лечението му ще изисква много време и ще бъде много скъпо.
– Няма значение. Ние имаме пари. Досега мъжът ми е спечелил три конни състезания.
🙂 🙂 🙂
Седят двама приятели и ловят риба. На единия му кълве страшно много а на другия изобщо не му потрепва плувката и той се обръща към приятеля си:
– Гошо, абе на каква стръв ловиш та ти кълве толкова много?
– Ами на червей, еи от там ги извадих! – показвайки му едно близко бунище.
Отишъл нашия човек да вади червей а приятеля му през това време хванал златната рибка а тя го помолила да я пусне с обещанието, че ще му изпълни 3 желания.
– Какво е първото ти желание? – попитала рибката.
– Искам да съм много богат!
– Готово! Какво е второто ти желание?
– Искам да имам много готина мацка!
– Готово! Третото?
Гошо погледнал към приятеля си, съжалил го и казал на рибката:
– Изпълни му на на него едно желание!
А приятеля му в това време се провинал:
– Гошоооо, триста бика да те еб*т за дето ме накара да търся тука червеи!
Две блондинки си говорят в кафенето на културни теми. Едната пита:
– Миличка, ти гледала ли си “Титаник”?
– О, да! Даже няколко пъти!
– Коя сцена ти хареса най-много?
– Оная дето бяха на кораба!
🙂 🙂 🙂
Кара си една блондинка новичкия джип. Червен светофар и блондинката спира с удар в бронята на колата пред нея. Другия шофьор я поглежда, нищо не казва и потеглят. На следващия светофар сцената се повтаря. На третия светофар отново, но този път мъжът не издържал. Слязъл от колата отишъл при блондинката и казал:
– Абе маце, може ли да те питам нещо, ако не съм аз как спираш?
🙂 🙂 🙂
Две костенурки приятелки вървели 50 години из пустинята. По едно време едната ритнала една пластмасова чаша и понечила да я вземе.
-За какво ти е тази чаша, то вода няма- разубедила я другата.
-Може да ожаднея- казала първата.
-Хайде сега и нея да мъкнем в тази жега- и оставили чашата.
След още 50 години стигнали оазис. Първата костенурка изпънала врат и понечила да пие от езерцето.
-Чакай. Толкова ли си проста, да пиеш без чаша- измрънкала втората.
-Ти ме разубеди да взема чашата, сега ти се върни да я вземеш.
-Добре- казала критикарката- но да не пиеш без мен.
-Няма- обещала първата.
Втората тръгнала и се изгубила зад зеленината. Чакала, чакала първата костенурка… Минали 50 години, приятелката й още я няма.
-Може да се е изгубила, може да е умряла- монислила си- Я да взема аз да пия.
Проточила врат да пие и в този момент от растителността изскочила друга и се разкрещяла:
-Ахаа, ако не си вярваме, изобщо да не тръгвам тогава!
🙂 🙂 🙂
Коментирай: