Върви си Зайо Байо из гората. По едно време чува шум от едно високо дърво. Поглежда нагоре и какво да види. Кравата – горе на дървото на около 15-20 метра височина.
– Ама Краво, за к`во си се качила горе?
– Ми да ям круши.
– Ама Краво, много си тъпа ма. Това е БОР, горе няма круши.
– Е аз си нося…
🙂 🙂 🙂
Учителката в училище поискала от децата да кажат едно изречение, в което думата “прекрасен” се използва два пъти.
Марийка:
– Вчера баща ми купи на майка ми прекрасна рокля, в която майка ми изглеждаше прекрасно.
Петя:
– Баба ми направи прекрасна торта, с която се нахранихме прекрасно.
Иванчо:
– Вчера на вечеря, сестра ми обяви, че е бременна и баща ми каза: “Прекрасно, м*мка му, прекрасно!”
🙂 🙂 🙂
Върви си Зайо Байо в гората и вижда табела с надпис:
– “Внимавайте! В гората се разхожда най-ужасния, гаден и лигав м*наф – Вълчо.”
Игнорирал Зайо Байо табелата и след малко пак същата, но по-малка и трябвало леко да се наведе, за да я прочете. Пак я игнорирал и след малко видял трета – още по-малка и със същия надпис. Навел се добре Зайо Байо и Вълчо го почнал отзад, а Зайо:
– Не не не!
А Вълчо отзад:
– Няма не, три табели съм сложил!
🙂 🙂 🙂
На Лъва му се прияло нещо месно.
И като цар на гората се разпоредил:
– Всяко животно да ми донесе месно блюдо по избор. За неизпълнение ще получи три удара по главата с големия ми х*й!
Чете заекът депешата и се чуди какво да прави. Търсил, търсил месо… не намерил и носи на лъва постни зелеви сърми.
Вкусил Лъвът и казал:
– Тука няма месо! Подложи дългоухата си глава!
Прас! Един удар. Заекът се ухилил… Праас! Втори, Зайо се разсмял… ПРАСС! Трети път. Заекът се търкаля от смях…
– Какво ти стана, бе?
– Като се сетя, че таралежът иде насам с кило ябълки…
🙂 🙂 🙂
Вървял си Зайо из гората и срещнал някакво животинче:
– А, ти к`во си бе!?
– Мечкопорче!
– Че как… така?
– Ми срещнали се мама Меца и тати Пор и ей ме на…
– Велико нещо е природата! – помислил си Зайо и продължил по пътя си.
По едно време нещо бръмнало край ухото му…
– Ми ти к`во си!?
– Аз съм Конска муха!
– Айй стига сте се бъзикали с мене бе!!!
🙂 🙂 🙂
Пасе един як и хубав бик на сочна ливада и чува:
– Тц, тц, тц, тц… Оглежда се наляво, надясно – няма никой.
Пак си пасе, след малко пак:
– Тц, тц, тц, тц… Вторачва се бикът и забелязва заека под една трънка.
– Ти ли цъкаш бе, зайо?
– Аз. – кротко казва заека.
– Защо цъкаш, бе, простак?!
– Как няма да цъкам, като гледам какво мъжко достойнство имаш… Твое ли е?
– Мое е, разбира се!!! И не цъкай, завистнико дребен, че ми пречиш на пашата!!!
След малко, заекът, пак:
– Тц, тц, тц, тц..
– Що цъкаш пак, бе?
– Как няма да цъкам… тези дисаги… дето висят и те ли са твои?
– Мои са, простак с простак, разбира се! Всичко, което си е на мен, си е мое!!! – казва бикът с неприкрита гордост.
Кратко затишие и пак:
– Тц, тц, тц, тц..
– Ся що цъкаш бе, заек?!
– Как няма да цъкам, бе… баси, при тези достойнства… и на теб са ти турили рога…
🙂 🙂 🙂
Седят си трима приятели в една кръчма. Двама викат на третия:
– Абе намерили сме ти една жена!
– Коя е тая бе?
– Ами Ненка бе… от съседното село!
– Коя Ненка бе? Че тя не е ли една глуха?!?
…- Да бе… ама тамън няма да те чува като я псуваш!
– Ами тя нещо недовиждаше бе!
– Абе да бе… ама тамън няма да те вижда като пиеш с приятели!
– Ами тя не куцаше ли с единия крак?!
– Да ама тамън няма да те гони да те бие като се напиеш!
– Абе тя тая Ненка е много глупава!
– Тамън можеш да си я лъжеш както си искаш!
– Абе тя тая е много грозна бе!
– Ееее ти пък сега… то не може всичко да й е убаво!!!
🙂 🙂 🙂
Старшината:
– Редник, можете ли да плувате?
Редника:
– Тъй вярно!
Старшината:
– Къде сте се научили?
Редника:
– Във водата, господин старшина!
Коментирай: