[ЛУД ВИЦ] Съдията: – Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ…

Съдията:
– Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ…
Вик от залата:
– Мамка му! Гаден п*дал!
Съдията:
– Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата…
Вик от залата:
– Ах ти, скапаняк…
Съдията:
– Тихо! След това сте убили млекаря с брадва…
Вик от залата:
– Да се затриеш, дано!
Съдията:
– Разбирам, че сте ужасени, но все пак, моля ви за тишина в залата.
Вик от залата:
– Нищо не разбираш! 10 години живеем с тоя п*дал врата до врата. Когато имах нужда от водопроводен ключ, лопата или брадва, тая гад винаги казваше: “Нямам, нямам!”…

🙂 🙂 🙂

Разговор в детската градина.
Иванчо:
– Марийке, ти гореща мацка ли си?
– Не знам, но когато ставам от гърнето, се вдига пара.

🙂 🙂 🙂

Отива един при доктора и се оплаква:
– Боли ме между лопатките?
– Пушите ли?
– Не.
– Пиете ли?
– Не.
– А с жени занимавате ли се?
– Също не.
– Ооо! Това ви е защото са почнали да ви растат крила!

🙂 🙂 🙂

Вали проливен дъжд. По криволичещ път пътува старец с трабанче.
Изведнъж насреща му изскача грамаден мерцедес, пълен с мутри.
Дядото се панира, върти насам, върти натам, трабантът поднася, мерцедесът поднася, изскача от пътя и се преобръща няколко пъти.
Излиза дядото от трабанта, приближава боязливо и пита:
– Ей, момчета, има ли пострадали?
Никой не му отговаря.
– Да няма пострадали?
Пак никой не отговаря.
– Брей, да не се е претрепал някой?
Тишина.
– Остана ли поне някой жив?
Гробно мълчание.
Старецът изтрива потно чело:
– Имах късмет тоя път!

🙂 🙂 🙂

Случва се, лежиш си на дивана, пиеш си биричката, гледаш телевизия! И изведнъж се звъни:
– Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А ти не си Стефан, ти си Петьо! И ти става едно леко на душата!

🙂 🙂 🙂

Един ден се разхождах покрай психиатричната клиника, зад оградата няколко души крещяха силно:
– Тринадесет! Тринадесет! Тринадесет!
Чудех се какво се случва. Там оградата е толкова високо, че не можех да видя нищо. Накрая след дълго търсене се натъкнах на една малка дупка, когато погледнах през нея някакъв олигофрен тикна пръст в окото ми. Веднага същите гласове заедно закрещяха:
– Четиринадесет! Четиринадесет! Четиринадесет!

? ? ?

Президентът приел военния парад. Пред него минавали танкове, бронетранспортьори, артилерия, сухопътни войски, военноморски сили, военновъздушни сили. В небето летели хеликоптери и самолети. След поредната рота униформени войници, се задал строй от дребни човечета, облечени с костюми и носещи дипломатически куфарчета.
– Ама, какви са тия? – попитал президента с недоумение.
– Това е най-страшното ни оръжие! – отговорили генералите. – Това са чиновниците от финансовото министерство. Те могат за нула време да разкажат играта на всяка една държава…

? ? ?

Коментирай:

error: Content is protected !!