Дошло време една жена да ражда. В родилния дом докторът казва на мъжа:
– Имаме едно съвсем ново изобретение, което взима болката от раждането и я прехвърля на бащата. Искате ли да тествате и да помогнете на жена си да роди по-леко?
Мъжът се съгласил естествено.
Започнало раждането.
Доктора:
– Пускаме прехвърлне на болката от майката към бащата на 10 приоцента, как се чувствате?
Мъжа:
– Отлично.
– Качваме на двадесет процента, как сте?
– Отлично.
– Покачваме вече на 50 процента?
– Отлично съм.
– Пускаме на 100 процента! Как сте сега?
– Докторе, много съм добре, никаква болка на усещам!
Родила жената нормално. Прибира се мъжа вкъщи, а пред входа тълпа, полиция. Пита какво се е случило.
– Съседът ви умря!
? ? ?
През една студена януарска вечер, талантливият инженер Петров излязъл от портала на завода и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решил да се пробва да се прибере на автостоп. Изненадващо до него заковали спирачките на чисто нов Land Rover, зад волана на който седяла ослепителна блондинка. Инженерът бил доста притеснен и заявил, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, обаче красавицата настояла той да се качи при нея. По пътя тя му казала, че иска да вземе една приятелка. Тя се оказала брюнетка, която сякаш била излязла от корицата на списание за мъже. Предложили му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасили с маркови питиета и мезета, попитали Петров за адреса му. Пред разкъртената панелка, пред която се озовали, двете мадами му заявили, че не биха искали да пият в колата и го помолили да ги приеме в боксониерата си. Качили се и последвал див купон, гарниран с шведска тр*йка до ранни зори. Минали се три месеца и двете приятелки се засекли на някакъв коктейл. Брюнетката казала на блондинката:
– Как само ми писна от всички бизнесмени, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета! Дали да не вземем да се обадим на Петров?
Блондинката отговорила видимо притеснена:
– Ами ти как мислиш, дали той ще си спомня за нас?
? ? ?
Погребално шествие се движело по горски склон към близките гробища. Изведнъж ковчегът се наклонил и трупът се затъркалял надолу по склона. Ловец, който чакал в засада, чул, че нещо шумоли в храстите, вдигнал пушката си и гръмнал два пъти. Отишъл да види какво е застрелял, изплашил се и замъкнал трупа до близкия язовир. Там го метнал във водата. Наблизо двама бракониери „ловели“ риба с динамит. След поредния взрив, нещо тупнало на брега. Двамата побелели от страх, след като видели трупа. Изчакали да се мръкне и захвърлили мъртвеца на пътя. След няколко минути, джип движещ се с висока скорост го ударил и спрял. Шофьорът се оказал свестен. Качил трупа и веднага го откарал в най-близката болница. Там веднага го вкарали в операционната. След 24 часова операция, докторът излязъл изтощен до крайност казал на чакащия шофьор:
– Ще живее, обаче ще куца до края на живота си…
? ? ?
Докторът попитал пациента:
– Господине, изглеждате много зле! Да не би, да ви е блъснал камион?
– Не, докторе! Седях си аз пред телевизора и си зяпах, а жената от кухнята ме попита нещо за приятелката си Валерия. Аз пък, да взема да чуя за „батерия“ и отговорих, че вчера съм я напълнил за два часа. Последно си спомням, само как една тава летеше към главата ми…
? ? ?
Иванчо изпратил Марийка след първа им среща. Спрели се пред блока и тя му казала:
– Нашите ги няма! Ще се качиш ли да пием по едно кафе?
– Не е удобно! Излизаме за първи път!
Марийка си помислила: „Голям джентълмен е Иванчо!“
Иванчо си помислил: „Голям съм тъпанар! Защо не си измих краката?“
? ? ?
Коментирай: