Суеверията, които трябва да знаем за високосната 2020 година



2020 година е високосна година и ще има 366 дни, вместо 365.

Всички знаят, че допълнителният ден, който се добавя през високосна година е 29 февруари.

Това добавяне към всяка четвърта година е нужно, за да бъдат в синхрон астрономическата година и сезоните. Обиколката на планетата ни около Слънцето отнема малко повече от 365 дни, затова е необходимо прибавянето на цял ден в определена периодичност.

Правилото е заставено от Григорианския календар, според който всички години, кратни на 4 са високосни, а изключение правят само тези, които са кратни на 100 и не са високосни.

Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Терминът “високосна година” за пръв път е бил въведен в Римската империя от Юлий Цезар.

Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”. Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци.

Суеверните хора вярват, че през високосна година не бива да се правят редица неща, като например да сключват брак. Смята се, че сключените през високосна година бракове не могат да бъдат щастливи – или ще се разпаднат бързо, или някой от двойката ще овдовее, или младоженците няма да се чувстват добре заедно и скоро ще започнат да си изневеряват. Разводът в такива години също не е препоръчителен, защото хората, които се развеждат във високосни години, трудно се задомяват повторно.

Старо поверие гласи, че бременните жени не бива да се подстригват във високосна година. Старите баби разправят, че ако това се случи, детето ще се роди слабоумно.

Смята се също, че децата родени на 29 февруари, трябва да празнуват рождения си ден на 28 февруари или на 1 март.

Други пък вярват, че високосната година покосява хората и в такива години броят на смъртните случаи се повишава. Има вярване и, че природата се бунтува през високосни години. Суеверията гласят, че се случват повече природни бедствия.

Има дори суеверие, че краят на календара на маите се пада във високосна година.

Старите баби пък смятат, че през високосни години не бива да променяме нищо. Смята се още, че промените през високосната година са пагубни и безперспективни.

Според поверието не е желателно да си смените работата, жилището или дори цвета на косата през такава година. Какво остава пък за развод или смяна партньор. Затова не бива да се започва нищо ново през високосна година – нито нов бизнес, нито ремонт, нито пък да си купите нов автомобил.

Също така не бива да споделяме плановете си за бъдещето, тъй като няма да имаме късмет.

Някои пък вярват, че във високосна година не бива да се берат гъби, защото веднъж на четири години мицелът се изражда, от което гъбите могат да станат отровни и да попият химични елементи, злоба, проклятия и гняв, излъчен при вещерски обреди.

Всички тези суеверия обаче не са доказани научно, нито пък са подкрепени от статистиката, но ако все пак сте силно суеверни и искате да се застраховате, старите баби имат и друго поверие, което гласи, че преди да вземете важно решение, трябва да застанете по залез слънце с лице на запад и кажете на глас: „Високосна година, остави за себе си лошото, а за мен – само добро”.

Коментирай:

Сподели и Харесай:


error: Content is protected !!