Веднъж една набожна жена изневерила на мъжа си. След това, тя веднага се помолила на Господ, чувствайки своята грешка:
– Господи, моля те да простиш прегрешението ми. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Осъзнах, че това е наистина смъртен грях…
Докато си се молила и изповядвала, Господ взел, че и отвърнал:
– Добре, няма да простя греха, но понеже си искрена, ще подаря още 10 години живот. После ще пратя Свети Петър да те прибере.
Жената била много уплашена, но и много щастлива. Изкарала едни 10 години охолен живот с мъжа си. Пътувания по света, купони, яхти, била все с него и винаги вярна. Минали тези 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо Щяла да ходи на круиз с мъжа си, но на него му изникнала неотложна работа и се наложило тя да отиде сама. Жената така и направила. Качила се на кораба и мъжът и помахал с усмивка от кея. Корабът вече бил насред океана, когато се разразила силна буря. Огромните вълни заливали палубата и клатушкали кораба така силно, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта, започнали да подават. Корабът вече започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената си спомнила, че вече били минали 10 години и времето и е дошло. Помолила се пак със сетни сили на Господ:
– Боже, минаха 10 години и дойде времето да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези останали хора? Те не заслужават това! Моля те, спаси ги!
Тогава Господ и отвърнал:
– Ама, я се огледай малко наоколо!
Жената се огледала и забелязала, че около нея имало само жени, включително и капитанката и екипажът.
– 10 години си играх да ви събера тука, к*рви долни…
🙂 🙂 🙂
Телефона звъннал:
– Ало, сеньор Родригес? Обажда се Ернесто, иконома на вашата лятна вила.
– Да, Ернесто, аз съм. Кажи какво се е случило!
– Исках само да ви кажа, че вашият папагал умря…
– Как така умря? Та той беше победител в редица международни състезания?
– Да, сеньор!
– Толкова пари бях дал за него… От какво умря?
– Яде едно отровно месо.
– Отровно месо? Кой му го е дал?
– Никой, сеньор! Клъвна си няколко пъти от умрелия кон…
– Кой кон?
– Арабския ви жребец.
– Какво? Арабския ми жребец също е мъртъв?
– Да, сеньор. Умря докато тегли една кола с вода…
– Ти да не полудя? Каква кола с вода?
– Онази, с която гасихме пожара…
– Какъв пожар?
– Оня, във вашата къща. Една свещ запали завесата…
– По дяволите! Искаш да кажеш, че къщата ми е изгоряла заради една свещ?
– Да, сеньор!
– А, защо си палил свещ, Ернесто?
– Заради погребението, сеньор…
– Какво погребение?
– На жена ви, сеньор! Прибира се късно през нощта и аз помислих, че е крадец и я ударих с вашия нов стик за голф Taylor Made r7 SuperQuad 460
В този момент настъпило мълчание. След десетина секунди, сеньор Родригес изкрещял в телефонната слушалка:
– Ернесто, ако си счупил новия ми стик за голф, ще ти откъсна главата…
Двама приятели се срещнали след много години. Единият бил унил и опърпан, а другият го попитал:
– Какво става с тебе? Не ми приличаш на щастливо женен!
– Абе, остави! Жената ми прибира всичките пари и стотинка не ми оставя…
– Сега ще те науча на един трик! Аз, съм казал на моята жена, че в казармата си загубих автомата и досега го изплащам. Оставя ми всичките пари и аз си ги харча за каквото си искам.
Прибрал се нашия вкъщи и казал на жена си:
– Жена, аз навремето в казармата бях танкист. При едни маневри потопих танка в едно блато и така и не успяха да го извадят. Днес ми се обадиха от военното окръжие и ми казаха, че ще се наложи да го изплащам.
Започнало се едно изплащане – един месец, два, три… На жената и писнало и казала на мъжа си:
– Заведи ме при генерала! Искам да говоря с него!
– Недей! Това са мъжки работи!
– Не! Отиваме веднага!
Отишли там и тя започнала да обяснява:
– Господин генерал, ние сме дошли тук по въпроса за танка…
Генерала отговорил учудено:
– Това са мъжки работи, госпожо! Ако обичате, изчакайте отвън. Ние ще ги обсъдим с мъжа ви.
Останали само двамата в кабинета и генералът започнал да му се кара:
– Абе, ти луд ли си? Цял танк! Аз изплащам картечница, а ти цял танк!
Излязъл нашият човек и казал на жена си:
– Жена, аз нали ти казах, че не трябва да идваш! Сега прегледахме документацията и се оказа, че в танка имало и някаква картечница…
Чапай и Петка отишли на реката.
– Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
– Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
– Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
– Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
– Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
– Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Коментирай: