Доброто вече ни разплаква. Болно време, помисли си дядо Симо като чу птичките да чуруликат, стоплени от мекото зимно слънце. Вече няма като предишните зими. Да завали мек сняг, да затрупа всичко. Да се белне полето, да се завият житата на топло под дебела снежна завивка.И времето като хората…, каза си той и се закашля отново. От няколко дена не …
ПрочетиКакви хора сме станали, щом дори вече и доброто ни разплаква
