Отглеждането на дете е невероятен процес, но свързан с голям стрес. Родителите се нуждаят от много търпение, издръжливост и знания – в противен случай възпитателният процес ще завърши с неуспех.
Ако достигате до детето само с викове, това означава, че нещо се е объркало.
Проучвания на американски учени показват: постоянните викове и скандали оказват много негативен ефект върху психичното развитие на децата. Децата стават агресивни и неуверени в себе си.
Ето как постоянните викове у дома засяга детето:
1.Нашите предци използвали виковете, за да предупредят своя род за опасност.
Когато викате на дете (без значение на колко години е), в тялото му започва да се произвежда хормона на стреса, който дава сигнал за “бий се или бягай”. Тялото на детето се напряга, мислите му се блокират.
2.Активността в различни части на мозъка намалява, паметта и вниманието се влошават, а притокът на кръв към малкия мозък намалява.
Всичко това в крайна сметка води до загуба на емоционален баланс при децата.
3.Виковете на родителите водят до появата на поведенчески проблеми при юношите и депресия при децата. Такива тийнейджъри имат проблеми с обучението си, влизат в конфликти със съучениците си, започват да лъжат родителите си и т.н.
Виковете засягат самочувствието на детето – поради постоянните упреци, то се оттегля, започва да мисли, че не го ценят и не го обичат.
Травмите, причинени от такова поведение, е невъзможно да се компенсират с подаръци, прегръдки и други жестове на любов, които показваме, когато дойдем на себе си.
Защо родителите викат на децата си? Това се случва по две основни причини:
1.Тъй като губят контрол над собствените си емоции, те позволяват на стреса да надделее върху тях, а след това изливат всичките си негативни емоции върху най-близките – децата.
2.Защото копират поведението на своите родители, които също крещят на децата си. Ако в семейството е било обичайно конфликтите да се решават с викове, децата ще си спомнят това и ще повторят родителските грешки.
Как да спрем да крещим на децата:
1.Помислете какво ви кара да крещите на детето. Приготвя се бавно за училище или е прекалено шумно? Може би причината не е в него, а в лошото ви настроение, раздразнителност, липса на концентрация.
2.Опитайте се да предотвратите бурята. Не бързайте да плачете, направете няколко бавни и дълбоки вдишвания или просто излезте от стаята.
3.Не си създавайте високи очаквания. Очаквате детето само да си събере раницата в училище, но това не се е случило? Глупаво е да го обвинявате – то е просто незряло дете. Мислите ли, че то обича да ви вижда ядосани? Разбира се, че не.
Не забравяйте: вие сте модел за подражание на детето си. Именно вашето поведение ще копира и прехвърли в семейството си. Наистина ли искате то да е толкова необуздано?
Тази информация е полезна за много родители! Крещите ли на децата си? Как това се отразява на връзката ви с тях?
Коментирай: