Иванчо е студент. С последните си спестявания, кани Марийка на романтична вечеря.
За негов ужас, Марийка поръчва всичко най-скъпо от менюто, плюска и пие шампанско, като че ли няма утре.
Иванчо:
– Баба ти така ли те храни вкъщи?
– Не, но тя и не планува… да ми сваля гащичките…
🙂 🙂 🙂
Някога, преди много, много години, Господ изчезнал някъде за седем дни. Когато се върнал, Архангел Гавраил го попитал:
– Къде бяхте, Господи?
– Да знаеш само какво сътворих! – гордо казал Господ и посочил надолу към облаците.
– Какво е това? – попитал удивен Архангел Гавраил.
– Това е планета. Нарекох я Земя. Населих я с живот и направих така, че на нея да има съвършен баланс.
– Съвършен баланс ли? Какво означава това? – учудил се Архангела.
– Ами, виж сега, това е Европа. Континент, който на север е развит и богат, а на юг има много хубав климат. Това там е Азия. Там съм заселил жълтите хора, а в Африка съм заселил черните. Това там са двете Америки. Едната е много богата, а другата крайно бедна. Сега забеляза ли баланса?
– Да! – извикал ентусиазиран, Архангелът и посочил едно местенце в югоизточна Европа. – А това там, какво е?
– Това е България! Страна с много красива природа, плодородни ниви, пълноводни реки и изключително мек и приятен климат. Там живее работлив народ, умен и кадърен…
– Добре де, тука ми се струва, че нещо няма баланс…
– Ами, чакай само да чуеш кой ще ги управлява!
🙂 🙂 🙂
Жена звъни на съпругът си от чужбина:
– Мили, как е любимата ми котка? Тъгува ли за мен?
– Тя умря!
– Господи, какъв ужас! Знаеш ли, ти си крайно нетактичен! Нима трябваше да ме уведомиш така директно? Можеше по-деликатно да ми кажеш, че е била на покрива, откъдето е паднала и умряла… Разбираш ме, нали?
– Абсолютно!
– А сега ми кажи какво прави мама?
– Ами… седи на покрива…
🙂 🙂 🙂
Учителката попитала Иванчо:
– Иванчо, кажи ми какво е дневното ти разписание.
– Ами, събуждам се, ставам от леглото, обличам се, изтривам х*я с парцал… След това закусвам, вземам си чантата, отварям входната врата, затварям вратата, изтривам х*я с парцал… След училище се прибирам, отново изтривам х*я с парцал… Хапвам за обяд, уча си уроците, изтривам х*я с парцал… Излизам на разходка, изтривам х*я с парцал… Връщам се и изтривам х*я с парцал… Вечерям, изтривам х*я с парцал и си лягам да спя.
– Иванчо, ти да не си болен от нещо?
– Защо така си мислите, госпожо?
– Ами, постоянно си триеш х*я с парцал…
– Явно не ме разбрахте. Откакто татко стана депутат, някой постоянно пише с тебешир на вратата ни „Х*Й“…
🙂 🙂 🙂
Един ден в час на класния, учителката казала на децата:
– Нека стане всеки, който смята че е глупав.
Дълго време никой не ставал, но по едно време се изправил Иванчо.
Учителката изумена:
– Как, наистина ли смяташ, че си глупав бе Иванчо?
Иванчо:
– Не, ама ми дожаля да гледам, че стоите само Вие права.
Коментирай: